сряда, 15 юли 2009 г.

ПРИЗВАНИЕ БЛОГЪР (ИЛИ ДОНОСНИК)?

Току що се прибрах от съда с новината че съм спечелил дело, което завърши една едногодишна съдебна епопея, започнала с донос от мои колеги , който впоследствие беше тиражиран по блогове и форуми. Държа в ръцете си решението на съда и сега вече мога да покажа на уважаемите доносници моя отговор:




По принцип не пиша в блога за личните си проблеми, смятам че е чист нарцисизъм да занимаваш хората с това, какво някой ти казал в службата, или защо не можеш да си вършиш работата, или защо си просто неудачник. Получава се сапунена опера, в която се прави опит сивото и безсмислено всекидневие да се представи като епопея, в която ти си вечният номер едно. Всъщност това е може би заболяване, както ще стане ясно по-долу.


Пиша за това само по една причина: всъщност става дума не за нещо, което се е случило специално на мен, а за явление, което има ясно очертани социални измерения и се вписва прекрасно в едно много характерно явление на нашето общество: РЕСТАВРАЦИЯТА НА СОЦА. Стари фамилии, стари нрави, стари ценности, които се смята че са останали в миналото, възкръсват с нова сила. Дори сега, когато започват промени във властта, те се прикачват интензивно към новия режим, адаптират се и се окопават по места.


При това истинският проблем не е в носталгията на възрастните, а в появата на нови генерации, които възпроизвеждат миналото в един нов контекст, използвайки новите информационни технологии и простирайки се в привидно различни смислови хоризонти. Когато писах за това, че мрежовите технологии и виртуалните реалности позволяват консервирането на стари социокултурни стереотипи и практики и възпроизводството им в нова среда и анализирах това, което се нарича “virtual tale-bearing”, не съм си мислел че точно този феномен ще се стовари върху мен толкова директно, с такава изтънчена стратегия за очерняне и психологически терор, омраза и арогантност, която наистина напомня класическия тоталитарен соц.


За това заслужава да се пише и по един друг повод. Понякога виртуалните реалности са в състояние така да объркат съзнанието на хора с нестабилна психика, че те да забравят къде се намират, потъвайки в кошмарите на измисления си свят. Това понякога засяга талантливи и умни хора, загубили ориентир в сложни житейски ситуации. По блоговете срещнах имената на млади хора, които познавам от деца и които едва ли биха писали за нас всички тези неща, ако знаеха за кого пишат, подведени от тиражирани инсинуации.


Това явление е в състояние да засегне личности с добри позиции и добри шансове за успешно развитие, да ги извади от релсите, съсипе кариерата им и ги превърне в духовни инвалиди, изпълващи виртуалното пространство с бълнуванията си. Особено болезнено подобни ефекти се преживяват там където ценностната система е накърнена от тоталитарни идеологии и примитивни житейски нагласи. Не случайно именно е Китай страната, силно засегната от подобни явления, които дори са възприети официално като заболявания. Там е разработен и типичен за ситуацията метод за лечение на подобни зависимости – електрошокове, чиято цел е да върнат засегнатата психика в офлайн действителността . Дали такава терапия е ефективна, ще покаже времето...


За какво всъщност говорим. Доносничеството като социална практика е нещо, което не би било разбрано в нормални държави – в бившия соцлагер това беше институция, част от системата и механизъм за поддържане на лоялност на всички етажи от обществото. За тази цел хората се подбират специално навсякъде – по институции, предприятия, учреждения, на публични събирания. Студенти следят преподавателите си, келнерите следят посетителите в заведенията, обслужващият персонал по хотелите задължително изпълнява такива функции, понякога дори внедряват единия от съпрузите, за да следи своята половинка. Информацията се събира от специалните служби и в нужен момент влиза в действие. При това тази техника се използва не само за откриване на “народни врагове”, много често тя служи за разчистване на лични сметки и отстраняване на неудобни хора.


Сега смятаме че сме демократична страна и полицейските функции на доносничеството наистина са закърнели. Другият тип функции обаче остават и често ще откриете малки неформални структури за следене, упражняване на контрол, компрометиране и омаскаряване на конкуренти, нежелани или прекомерно самостоятелни хора. Те функционират в локални мащаби, но затова пък са ефективни. Освен това, ако някога доносничеството е било институционално, хората са били подбирани специално по целесъобразност, във времената на демокрацията това става спонтанно. Всеки, който изпитва желание да подлее вода на другарчето си, може да се включи. Нещо повече, в новите условия функциите на добиване на информация и нейното активиране в компромат могат да бъдат съвместявани и изпълнявани от едно и също лице: доносникът става и изпълнител на активното мероприятие.


Новите информационни технологии придават особен блясък на тази дейност. Представете си някой сподели нещо много интимно с приятел, а той след това го публикува в някакъв блог или форум, така че целият свят да разбере нещо конфиденциално. Отсъствието на закони, които да третират писането на Интернет като публично поведение позволява безнаказано да се използват клевети и инсинуации или просто да се упражнява психологически тормоз чрез обиди и оскърбления.


Това разкрива неограничени възможности за организирана виртуална дейност. Аналогично на практиката да се завземат горещите линии на радиостанциите и телевизиите и организирано да се симулира масова активност в полза на някакъв субект (например партийна централа), става възможно да се организират форумни операции или блогосфери, които да се превърнат в добро оръжие за активни мероприятия. Веднага ще отбележим – това не е директно действие (както някои блогописачи си въобразяват: “Ние свалихме този, ние свалихме онзи и т.н.). Същността на тази технология се състои в целта й: да породи съмнение и недоверие “Там става нещо”, който да премине в паника и мелодраматичен вой “Там цари страх!”, “Там бият шамари и режат глави в едно демократично общество”. Писачите се обявяват за мъченици и месии (особеност на виртуалната реалност е че влизайки в нея, такива личности могат да зациклят психологически и да интернализират тази вяра (“синдромът Жана Д`Арк”) В нашия случай имахме човек, който се смяташе за хибрид между Кант и Сартр, с елементи на Майка Тереза.


Същността на проблема е в това, че става дума не за единичен случай (някой превъртял блогър), а напротив, в Мрежата срещаме все повече подобни казуси, в сходни ситуации. . Този процес започва да напомня ефекта на доминото. Преди време един уплашен баща, мой приятел, ме помоли да му помогна да върне своите синове в нормалния (според него) свят. Четох блоговете им и открих същата позната картина. Не съм сигурен че им помогнах, засега само си поговорихме и им показах "творенията" на други техни събратя....


Практиката показа че форумите на много електронни издания се посещават от специални хора, които пишат там по поръчка. Често това може да е един човек, който пише много различни постове под различни псевдоними, създавайки лъжливото впечатление за масова подкрепа на поръчковата кауза. Патосът на тази активност всъщност е безкрайно познат. През социализма се практикуваше провеждането на събрания на ”трудови колективи”, които да изразят гняв, възмущение и осъждане на всякакви феномени:”врагове на народа”, личности, други държави и т.н. В Китай на осъждане от “трудовите колективи” се подлагат дори птиците, скакалците, мухите и т.н.


Това е съпътстваща дейност, която осигурява подходяща среда за истинските офлайн действия. Тази дейност трябва да отслаби подръжката на обекта, да наплаши неговите съюзници, да заблуди непредубедените хора, да внуши че “крушката си има опашка” и да осигури оправдание за истинските институционални интриги, които се реализират офлайн. Една от виртуозните техники се състои в това виртуалната кампания да се прикачи към някой институционален процес (например промяна във властта в дадена институция), а нейните автори чрез присъединяване към победителите да преследват свои собствени властови домогвания и за тази цел атакуват набелязаните жертви . Така на нарочените се инкриминират действия, за които те не са и подозирали. Например, могат да ви обявят за близък или приятел на “лошите”, макар самите “лоши” да не знаят дори името ви. За това съм писал, още в първия си пост: http://vladodoulov.blogspot.com/2008/04/blog-post_22.html


Когато тази дейност е организирана, опитите на потърпевшите да се защитят, са обречени на неуспех (“иди докажи че нямаш сестра...). Нещо повече, фабрикуват се компрометиращи текстове, които да бъдат приписани на жертвите и да станат повод за ново оплюване. Този номер се опитаха да прилагат и на мен, но без особен успех.


Истина е че такава технология беше изпробвана и далеч от бившия соцлагер – аналогична атака беше проведена против кандидата за президент Джон МакКей и макар точната и премерена реакция на неговите сътрудници да минимизира вредния й ефект, все пак на кампанията му бяха нанесени изчислими щети и той беше принуден да положи много усилия, за да се справи със ситуацията. И за това бях писал още миналата година - http://vladodoulov.blogspot.com/2008/11/anti-obama.html


Механизмът на тази технология е прост. Създава се интерактивна форма (например блог или форум), тя се прикачва към някаква масова кампания – политическа акция, екологично движение, благотворителна инициатива, създава се комуникативен модел на солидарност, който интелектуално или емоционално да привърже непредубедени хора, които без да подозират да бъдат използвани в активното мероприятие. В моя случай бяха вербувани хора, които ме познават, но не знаеха че в писаниците става дума за мен. Те бяха втрещени и вбесени, когато разбраха че тъкмо аз съм бил прицелна точка на публикуваните инсинуации и осъзнаха, че писаното за мен няма нищо общо с действителността...


Естествено следва да се кажат няколко думи за типологията на изпълнителите в тези виртуални кампании. Това не е дейност за всеки. Независимо от конфликтите и колизиите, които преживяваме, независимо от моралната криза, обхванала обществото ни, мнозинството от хората ( в това се убедих отново в хода на изминалите изборни кампании) са честни и порядъчни и биха се погнусили от подобни действия. За изпълнение на подобни задачи е необходим специален тип креатури. Не всеки може да преодолее някои универсални морални задръжки.


По принцип обща характерна черта на изпълнителите във виртуалните активни мероприятия е мощният комплекс за непълноценност, който впоследствие ги прави податливи на виртуални внушения. Поради това тази тяхна изява има компенсаторна функция, нещо като клапан на негативните енергии в тяхната психика (подобни черти са характерни и за соц. доносниците – това прекрасно е показал Михаил Булгаков в “Кучешко сърце”). Като правило осъзнаването на собствената невзрачност е изключително силен двигател на тяхното поведение. Те виждат себе си толкова ниско, че могат да контактуват пълноценно само с джуджетата, всички нормални хора изглеждат за тях прекомерно високо и прекомерно далеч. Това усилва в тях негативната енергия и омразата срещу всичко нормално, естествено и здраво.


Обща типологична черта на виртуалния “tale bearer” представлява непълноценният му професионален статус. В силата на едни или други причини всеки човек среща професионални проблеми. Това е нормално и естествено . Първият възможен начин да се преодолеят проблемите, е да се опитаме да ги решим с труд, образование, с концентрация и волево усилие, а понякога с промяна на дейността и преквалификация. Другият път е да обвиним в това околните и да започнем активни действия против тях. Тогава тези герои се самообявяват за доблестни борци за справедливост, а всички, които си вършат съвестно работата си за тях са тирани, врагове, конформисти, а всяко напомняне за това, че те имат задължения, се квалифицира като репресия. Нещо повече, впоследствие тяхното поведение прераства в особен тип виртуален вампиризъм – мазохистично удовлетворение от негативните реакции, които те предизвикват у околните.


Не е случайност че сферата на науката и образованието представлява благодатна среда за подобни изяви. Наличието на повече свободно време, характерът на самия труд и наличието на умения за работа с текстове представляват качества, необходими за виртуалното доносничество. Интересно наблюдение е че повечето от тези интерактивни текстописци като правило са очаквали командировка в чужбина, която им е отказана. Именно този отказ (особено когато се касае до Западна Европа или Съединените щати) отключва негативната активност. Това може да се обясни с особения тип нагласи на академичните служители, които са зависими от институционални решения за своята международна мобилност и особеното значение на свръхценност, което пътуванията в чужбина представляват за тях. Това ги отличава от други категории хора, чиито пътувания са в по-малка зависимост от някакви институционални предписания. Поради това всеки отказ дава простор на негативната енергия и чувството за непълноценност, породено от невъзможността на преподаватели или учени сами да си.осигурят задгранични пътешествия.


Още една особеност на поръчковото виртуално доносничество. Тя може да бъде квалифицирана като “феноменът дамата с кученцето” и се състои в това че изпълнението предполага двама участници. “Кученцето” (това не е конкретен човек, а събирателен типологичен образ, метафора, характеризиращ група хора) върши мръсната работа – то лае, плюе и мърси навсякъде около себе си. То се държи безотговорно, независимо от последствията (обещава му се да бъде компенсирано с преместване на друго място в случай на провал). Кученцето може да нарушава всякакви норми , дори и законите. Някои “борци за демокрация” не се гнусяха от това да ровят в личните вещи на колегите си.


“Дамата” (естествено, това също е събирателен типологичен образ) заема друга позиция във виртуалното активно мероприятие. Тя управлява “кученцето”, но се държи като че ли не забелязва какво прави то. Тя отправя послания във висок стил, сипе нравоучения и описва своето поведение във възвишени нравствени категории. Тъй като е предоставила всички дейности, свързани с нарушаване на моралните норми и законите, на своето къдраво пуделче, тя не е застрашена от институционални санкции, напротив, осигурила си е гаранция за безнаказаност. Много често обаче се случва от твърде много и твърде силно лаене и прекрачване на всякакви граници, къдравото пуделче да се изака на метеното. Тогава неговите господари го местят на друго място...


Един от блогърите, участвали в това,сподели че целта им е да ме накарат да се почувствам нервен. Не можаха да ме изнервят, те все пак са недодялани копия на онези доносници от соца, които наистина не само можеха да те изнервят, но и да съсипят живота ти. Тези са просто невзрачни, бездарни двойници на вампирите от миналото. Просто ми стана тъжно – надявал съм се че тези времена са отминали безвъзвратно, но се оказа че някои практики като ракова тъкан са се възпроизвели и сега в нашето уж демократично общество.


И сега, на изпроводяк, един поздрав за моите виртуални "приятели" блогъри (или доносници?)



3 коментара:

C-Train каза...

http://c-trainsentertainmentreviews.blogspot.com/

Анонимен каза...

"Мога да кажа много неща по темата, но единственото, което ми идва на първа асоциация, е че катедра Социология загуби хората, които ми дадоха много:( През студентските ми години съм могла да видя много нередности там( от буквалното отсъствие на Ангел Цветков на семинари до изцепките на Модева за кармата по време на лекции по Етносоциология) и без да преувеличавам, никога няма да забравя лекицията на Боряна Димитрова за "операционализацията" и първата истинска курсова работа при Светла Енчева, която не можеш да свалиш от интернет......лека пръст на катедрата..почивай в мир:(

Следва и отговор:

Събота, 2009, Юли 18 17:09:00 EEST
Blogger Светла Енчева каза...

Анонимен, благодаря. Вярно е, че при мен трудно можеше да се мине със свалени курсови работи от интернет, въпреки че за някои преподаватели в катедрата студентите да предават копи-пейст "разработки" си е в реда на нещата.
Нямам впечатление как преподава Модева, а за Ангел ще е некоректно да се изказвам, защото все пак катедрата прецени, че той може да преподава Социология на образованието (и други дисциплини) по-добре от мен ;-).

Анонимен каза...

Мария Серафимова:

"... паднат ли веднъж преградите на възможното, трудно е отново да бъдат издигнати..."