Нарочно изчаках няколко дни, преди да опиша впечатленията си след изборите, защото се страхувах че напрежението и еуфорията може би изкривяват реалната преценка за това, което се е случило. В нощта след изборите свежият въздух на промяната опияняваше, но вече много пъти ни се случваше прословутият wind of change да не донесе нищо друго освен разочарование...
И все пак, какво стана нощта на 5 юли? В никакъв случай не и нещо, което да не сме очаквали, или което да събуди кой знае какъв оптимизъм. Едва ли можем да твърдим че “написахме историята”. И все пак...
Случиха се някои прекрасни неща. Най-напред в може би най-опорочените избори, с най-много арогантни нарушения и изкривявания, които преди това бях нарекъл “свинщини”, ние всички успяхме да съхраним честния вот. Нямаше значение за кого се гласува, хората защитиха правото си на вот, което се опитваха да им отнемат. Трогателно беше как млади и стари се запътиха към урните и тяхната маса потопи нечестните, манипулирани, продадени, изтъргувани или “туристически” гласове.
Истинско откровение беше направо възрожденският подем на нашите сънародници в Европа и САЩ. Макар и далеч, те чувстваха пулса на нашето общество, чувстваха това че основата на една демокрация – изборите е застрашена и въпреки яростната съпротива на правителството (слава Богу вече бивше), демонстрираха любовта си към България и спряха вълната от манипулирани гласове. Признавам си през дните на предизборната кампания изпитвах истински възторг и умиление от това, което направиха всички в “Гласуване без граници”, навсякъде по света, от този изблик на солидарност и действителен (а не гримиран) патриотизъм, който ме караше да изпитвам дълбока благодарност и да се гордея че има такива хора и толкова любов към истината и доброто.
Никога Интернет не е бил толкова светъл и уютен като в тези дни. Наистина пространството, което ни делеше изчезна, остана една идея, един порив, една страст...и всичко това успя!
И тук трябва да отворим една скоба. Във вече по-спокойна обстановка започна да се лансира една идея, която въпреки че изглежда смислена и полезна на пръв поглед, откровено ме натъжи. Става дума за предложението изборният туризъм да бъде ограничен чрез премахването на двойното гражданство. Самият проблем е много по-сериозен и сложен сам по себе си и от правна гледна точка е неуместно той да бъде използван като инструмент за осигуряване на ефективно изборно законодателство.
Имаме аргументи и в едната, и в другата посока – за и против, както и страни, които го разрешават и практикуват (нап. Обединеното Кралство, Кипър, Унгария, Финландия, Швеция, Ирландия, Италия, САЩ, Канада и Малта), както и страни като Италия, Испания, Дания, Германия, Латвия и Чехия, които ограничават или изобщо суспендират тази опция. Имаме и страни като Гърция и Холандия, които нито забраняват, нито разрешават двойното гражданство, оставяйки го като казус. Всичко това е условие за една съдържателна дискусия, която обаче не би следвало да има отношение към изборите (с изключение на местните).
Нека си помислим обаче каква обида представлява отмяната на двойното гражданство за всички тези наши сънародници в чужбина, които хвърлиха толкова любов, енергия и ентусиазъм за да докажат че са български граждани и да упражнят това свое свещено право. Изведнъж с една такава мярка те ще бъдат приравнени към изборните туристи. Едва ли има нещо по-арогантно и обидно от това. Именно по тази причина аз съм твърдо против отменянето н а двойното гражданство по “изборни” съображения. Нека има дискусия, нека законодателите свършат своята работа и създадат закон за гражданството, който отговаря на потребностите на обществото, но в никакъв случай той не трябва да бъде използван с дискриминационна цел. Съществуват достатъчно юридически средства и организационни форми за осигуряване на честни избори – гражданството не е сред тях.
Друга интересна особеност на тези избори представлява обстоятелството че опитите изборното законодателство да бъде използвано с користни цели се обърнаха срещу своите автори. Измислената опция “мажоритарни кандидати в един тур” облагодетелства не тези, за които беше предназначена и вместо нестабилност и неустойчивост произведе ясно и категорично мнозинство. Хитрата сврака с двата крака! Така избирателите не само демонстрираха своята зрелост, но и се подиграха с пророците социолози, които вещаеха безвластие, невъзможност за съставяне на правителство, разни щуротии като “експертни кабинети” и т.н. (обслужвайки ясно определени интереси).
Тези наши избиратели показаха зрелостта си и с това, че не позволиха на лица, намиращи се под следствие да избегнат съда и да се скрият в парламента и спасиха имиджа на България от подигравките и упреците, които Европа вече отправяше към нас.
Наистина в самите тези избори се прояви с изключителна сила желанието да покажем на себе си и на другите че сме цивилизовани хора и можем да се сравняваме с най-добрите. В работата по изборния процес чувствах сътрудничеството не само на своите съмишленици, но и на представители на опонентите, които изпитваха същото това желание и същия този стремеж да гарантираме честни, цивилизовани и културни избори. Изведнъж се оказа че мнозинството от нас, независимо от политическата си принадлежност демонстрира едно много по-високо равнище на политическа култура отколкото т.н. политически елити, натрапващи ни най-непривлекателните страни на своя манталитет. Това е нещо различно от миналите вече избори за Европейски парламент, това е и един от уроците, които трябва да извлечем от 5 юли.
А сега какво?
Единият вариант е да направим както се е случвало досега, да седнем пред ракията и салатата и да забравим какво е било, като оставим политическата класа да продуцира поредния си провал.
Другият път е по-труден: да запазим енергията, която получихме от тази кампания, малко по малко да започнем да се интересуваме от това, което се случва и да започнем да участваме в него като защитаваме не други, а собствените си интереси . Така ние бихме помогнали на новото управление да се справи с грандиозните предизвикателства, пред които е изправено. Само така бихме могли и да държим властта на нокти, да я коригираме, вместо да я псуваме, падайки от масата преяли, препили, но гладни...
Васко Кръпката - Нека Бъде Светлина
Няма коментари:
Публикуване на коментар