Всичко това, което ми се случи последните месеци, прекъсна моето блогърстване, като изпепели не само желанието, но и идеята за смисъла на това, което съм правил. Мои близки приятели ми споделиха че са искали да напишат нещо в моя блог, но написаното в последния пост просто е попарило вдъхновението им. Всъщност това се случи най-напред на мен – просто има събития, които те карат да включиш автопилота, защото сам не можеш да летиш…
Може би това би продължило и по-дълго, ако не се случи нещо, което ме накара отново да погледна към нещата, които съм обичал и преди. Това е албумът на Paul Rodgers и Queen “Cosmos Rocks”.
Един поръчков Интернет-идиот – кой е той виж http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2684§ionid=5&id=0001201 беше писал че моите интереси не били академични – сигурно ще подскочи до небето като разбере че социология на популярната музика може да бъде именно академичен курс (те идиотите са за това – да подскачат в стаите си, когато не ровят из чуждите).
Този албум, който според мен е доста добър, се оказа много спорен не просто като музика, а и като философия, като начин на мислене и визия за света и същността на изкуството. Работата е в това че когато Фреди Меркюри си отиде от нас, този свят помръкна, като че ли да си прави музика изобщо нямаше смисъл, нещо свърши завинаги и Queen потъна в небитието заедно с великия си фронтмен.
И когато си мислехме че повече няма да чуем нищо ново от гигантското рок-чудовище, освен солови изяви на Брайън Мей, изведнъж групата се появи на терена като сплотен отбор и освен това издаде албум с ново и различно звучене.
Сред някои наши блогъри, които винаги са блестели с високата си култура, се озвучи философският въпрос: “ Кой е па тоа Пол Роджърс? Не го кльопам” И въпреки това че на много пишещи в Интернет глупостта и неграмотността не им пречат да раздават оценки за неща, които не разбират, това не можа да скрие факта, че Пол Роджърс е една от легендите на рока, при това от генерация, по-стара от тази на Queen.
Преди това, след края на двете велики групи, на които той беше фронтмен и вдъхновител . Free и Bad Company той беше свирил с Джо Сатриани и Джими Пейдж. За нас обаче е важно друго: може ли да има Queen без Фреди Меркюри и какво би представлявал той? Или казано по-просто, трябва ли да бъде продължена една кауза тогава, когато този, който я е олицетворявал вече го няма? Още по-просто, как да продължим напред, когато скъпи за нас души вече ги няма?
Имаме примери и от двата противоположни типа. След смъртта на Джон Бонъм (Бонзо) великата група Led Zeppelin престана да съществува. По същия начин смъртта на Пол Косов слага край на първата група, с която Пол Роджърс утвърди себе си на рок-небосклона – Free. Правдоподобно и дори много етично: в знак на почит към паметта на своите, музикантите слагат край на групата, признавайки по този начин тяхната неоценима роля и незаменимост.
От друга страна обаче, представете си че Rolling Stones бяха се разпаднали след смъртта на Брайън Джоунз, или пък Pink Floyd бяха прекратили кариерата си когато техният гений и вдъхновител Сид Барет става невменяем и некомуникабелен. И най-фрапиращият пример: ами ако след смъртта на Стюарт Съдклайф The Beatles бяха спрели да свирят? Във всички тези случаи щеше да има черна дупка в историята на рока Нямаше да има Let it Bleed, Sticky Fingers, нямаше да се появи Dark Side Of The Moon и разбира се нямаше да видят бял свят Revolver, Abbey Road и Let it be ! След самолетната катастрофа, отнела живота на Ronnie Van Zant, неговият брат Johny Van Zant вдига падналото знаме на Lynard Skynard и така великият химн на южняшкия рок “Sweet Home Alabama” продължава да звучи и до днес. Нещо повече, групата загуби и Ean Evans, и Billy Powell, но все още е по турнета и нейната енергия няма край.
Ако се прехвърлим от музиката в нашия всекидневен живот, натъкваме се на същата дилема: когато любим и верен човек осмисля живота ни, неговото отсъствие може да бъде гибелно за нас, да продължим сами става ужасно трудно и невъзможно – всичко е загубило смисъла си. Тогава човек си задава въпроса: какво да правя сега? Когато скъпото същество вече го няма, ти самият да продължиш да живееш, изглежда дори някак неморално и неестествено. Него вече го няма, а слънцето продължава да изгрява и залязва, а ти продължаващ да правиш същите неща, които си правел и когато го е имало – всичко това наистина е противоестествено и ненормално. В своята песен “Той не се върна от боя” Владимир Высоцкий пее: “ Струва ми се че всъщност аз не се върнах от боя”. Затова можем да разберем защо на пръв поглед Queen без Фреди Меркюри изглежда като кощунство.
Но нека погледнем с очите на всекидневния живот. Загубата на скъпите ни души наистина прави така че животът ни не е същият, ние вече не сме същите – всичко, което ни е правело щастливи вече е свършило – разбираш че е настъпил краят и няма как да продължиш. Много съпрузи не могат да преживеят загубата на близкия си човек и скоро и те си отиват. Тъжно е, но е красиво.
Но има и друг път. Раните от загубата остават вече за цял живот и няма да утихнат, но енергията от болката може да даде сила да поемеш пътя напред, да създадеш нещо ново, да претвориш тази любов, която смъртта ти е отнела в нещо силно и прекрасно. Тогава ще вдигнеш очи към небето и ще кажеш: “ Виж, това е за теб, а аз ще те обичам до края на времето!”
Мисля че това правят Queen. Едва ли самият Фреди Меркюри би искал да види своето творение мъртво. А изборът на Пол Роджърс не би могъл да бъде по-добър. Китарен герой от 60-те и 70-те години, който не е необходимо да се доказва, със своя неповторима аура и звучене. Той е естествен лидер и сам по себе си вече е повече от група, десетилетия наред удряше върховете на чартовете с Free и Bad Company – нека си спомним All Right Now (имам сантиментален спомен от тази песен: когато я свирихме на един сешън в Пловдив през 1972 година в Панаирните палати, милицията ни прибра от сцената и прекъсна концерта – толкова страшна им се стори песента) и нека видим как я правят сега Queen с Пол Роджърс.
Кликни тук:
Queen plus Paul Rodgers-ALL RIGHT NOW
Това, което е забележително в изявите на новия Queen (концертите Return Of The Champions, че изобщо не се правят опити да се копира Фреди Меркюри (когато това е нужно за да се почете паметта му се използва плейбек) и дори старите хитове на групата .
Но ето нещо от новия албум, което показва че това е точно така
Кликни тук:
QUEEN Cosmos Rockin' live Hannover 04.10.2008
За разлика от много други оценки и рецензии на албума, аз харесах най-много ето тази песен: 'Say It's Not True'. Роджър Тейлър въвежда със страхотния текст, който убийствено подхождаше на настроението ми по това време. Той създава тъкмо емоционалната интродукция,
The harder we play
The faster we fall
When we think that we know it all
We know nothing at all
The letter arrives
Like a bolt from the blue
So what's left of your lives
All your dreams lost to you
Припевът носи основната идея: това, с което почти всеки от нас се е мъчел да се пребори: това, което се случва не е истина, то не може да се случва на мен – едно внушение, което прекрасно хармонира с източното учение за “самсара”, но с тази тъга и страдание, което може да изпита човек с нашата чувствителност
Say it ain't true
Say it today
When I open my eyes
Will it all go away
Say it's not true
Say it's not real
Can't be happening to you
Can't be happening to me
След това се включва Брайн Мей:
It's hard not to cry
It's hard to believe
So much heartache and pain
So much reason to grieve
With the wonders of science
All the knowledge we've stored
Magic cocktails for lives
People just can't afford
И тогава се се извисява Пол Роджърс, който придава на припева величествено звучене
използвайки огромната мощ на истинския Queen, такъв, какъвто си го обичаме:
Say it's not true
You can say it's not right
So hard to believe
The size of the crime
Say it's not true
You can say it's not real
Could be happened to you
Could be happened to me
Нека да чуем тази песен:
Кликни тук:
Сега, когато пиша тези редове, чета новината че вече пътищата на Queen и Paul Rodgers вече се разминават. Мисията е изпълнена – албум и няколко концертни турнета, които въпреки всички приказки и писания донесоха комерсиален успех. И най-важното духът бе съживен. И тройката Queen вече има нови планове, и Пол Роджърс си е поставил нова цел – отново да извади на сцената Bad Company. Тяхното събиране ги съживи и тласна напред. Дори само това да беше заслугата на подвига Qeen+ Paul Rodgers, тя си заслужаваКато се пее в песента: Show Must Go On”!
Пък и съвсем скоро започна дискусията за това дали Led Zeppelin трябва да се събират отново или не – май вече звучи познато!
С мен също се случи нещо подобно. Съвсем неочаквано получих e-mail от много близък приятел, с когото не бяхме се виждали точно 30 години. Нещо повече: успяхме и да се срещнем. Изведнъж пред очите ни оживяха съвсем други картини – едно друга, различна реалност. Спомням си как той откри за мен Sweet – дотогава аз ги недооценявах това, което той ми показа, ми се стори истинско откровение. Беше страхотен момент, когато той ми донесе Hair Of The Dog на Nazareth.
Още пазя като зеницата на окото си тези плочи (тогава нямаше още CD и DVD), които той ми даде тогава: албуми на Grand Funk Railroad, Uriah Heep, Black Sabbath и разбира се, Queen. Сега да си намериш диск на някоя група или изпълнител не значи кой знае какво. Тогава това беше събитие – нещо, което изисква много усилия, струва доста пари и носи много радост.
Припомнихме си как за ужас на моята съпруга с него свирихме рок посред нощ – бяхме стоварили в къщи апаратура и барабани, взети неизвестно откъде и ставаше страшно. И музиката беше станала част от нашето приятелство – душата на това, което ни свързваше и ни радваше. Много неща са ни се случили за тези 30 години, житейските пътища ни бяха отвели в съвсем различни посоки, но именно този вечно жив дух на рока ни беше дал сили да превъзмогнем всички препятствия по пътя си и да продължаваме да се радваме на живота и да вървим напред.
С моя приятел Кирил Тюлев отново заедно след 30 години - Пловдив 2009
Страхотно е когато усетиш че има неща, които нито времето, нито перипетиите на съдбата могат да унищожат, че има приятелства, неуязвими от тъпата логика на всекидневието и борбата за оцеляване. Уви, съдбата ни е закодирана така че да губим скъпи същества и души и тези загуби да откъсват парчета от нас. И трябва да са научим да живеем с това, да запазим любовта си към тях, всичко, което ни е било скъпо, дори това непрекъснато да причинява болка, но да продължим...
В заключение искам да се извиня на тези мои приятели и посетители на блога, които влизаха в него през цялото това време, макар не намираха нищо ново там. Благодаря им, че по този начин те са били с мен и проявяваха своята солидарност – нещо много рядко тук и сега.
