събота, 1 ноември 2008 г.

ANTI OBAMA


Владимир Дулов

От много хора чувам, че май е редно да разрешат и на нас да гласуваме за президент на Съединените щати. В голяма степен от това, което става във Вашингтон зависи съдбата ни, дори устройството на нашия живот. Някога едно драсване по цигарена кутия ни е запратило в съветския блок, а тогавашният американски президент не е си е мръднал пръста. Това се е случило и с унгарците през 1956, така стана и с Чехословакия през 1968 – именно защото не сме избирали ние американския президент. Не избирахме и Роналд Рейгън, но той сложи край на социалистическия лагер и другите по-малки, но по-ужасни лагери в Източна Европа. Всеки може да прецени как се отразиха на нашия живот президентските мандати на Бил Клинтън и Джордж Буш. Алвин Тофлър писа, че неуспехът на Ал Гор в президентските избори през 2000 г. е неуспех за “Третата вълна” в глобален мащаб.

Сега отново сме пред такъв избор, който ще се отрази изключително върху нашия живот, но няма да го направим ние, ще го избират американските граждани. Ние можем единствено да им повлияем по един или друг начин – живеем в глобален свят. Например рускоезичното население на Съединените Щати вече показа в телевизионни сондажи 82 % подкрепа за Джон МакКейн – това не са представителни изследвания, но те показват достатъчно отчетливо ориентацията на хората от Източна Европа.

За мен лично президентската кампания в Щатите представляваше интерес доколкото в нея бяха използвани виртуални технологии и киберпространството беше впрегнато в безпрецедентна Black PR операция (черен е пиарът, за кандидата не казваме нищо). Изследванията са си изследвания, но освен социолози, ние сме и нормални хора.

Анализирайки ефективността и степента на пораженията, които виртуалните техники нанесоха на кампанията на Джон МакКейн, за себе си, аз не можах да се въздържа от квалификации, въпреки цялата ценностна неутралност, която обективното изследване предполага. Благодарение на прословутата “блогова кампания” с измислени недоказани обвинения, инсинуации и просто просташки обиди, за мен лично МакКейн морално спечели тези избори.

Това се потвърди и от шитата с бели конци – почти като у нас, кампания против Сара Пейлин, в която бяха впрегнати и институциите. Остава въпросът за американците – може ли да е добър президент този, който е спечелил нечестно. Съмнителният характер на победата на Буш през 2000 година и качеството на неговото президентство могат да бъдат разглеждани в много тясна връзка.

От друга страна – огромните усилия и прилагането на недопустими удари под кръста, за да се наложи цветнокож кандидат афроамериканец, могат да дадат обратния резултат: вместо расова толерантност да получим расово недоволство на бялото население и усещане за дискриминация в обратната посока. Тогава може би скритият расистки вот от около 7% (хора, които във въпросниците отговарят че ще гласуват за Обама, за да не изглеждат пред себе си и другите като расисти – типична автоцензура на “огледалния Аз") ще стане явен – те не само ще гласуват за белия кандидат, но ще престанат да крият възгледите си. Вместо да се изпишат вежди могат да се извадят очи.

Това бяха чисто абстрактни възгледи не на социолог, а на обикновен човек .

Но по темата от тениската. Дори в този момент смятах, че все пак нравственото превъзходство за МакКейн изобщо не е причина да се гласува за него – изборът може да бъде продиктуван от чисто инструментални мотиви. Оставяме настрана общите приказки на Обама, че ще раздаде пари на целокупния американски народ и ако може на целия свят (затова един журналист написа, че се надява Обама да не управлява така лошо, както говори, ако го изберат) – в интерес на истината и двамата кандидати не изглеждаха съвсем убедителни.

Когато обаче започнаха събитията в Грузия, нещата застанаха по своите места. В лицето на Обама видяхме още един от тези американски президенти, които са си мълчали и в Унгария през 1956 г., и в Чехословакия през 1968, които са гледали как у нас избиват опозицията, а впоследствие и всички най-видни и порядъчни хора, и са си траяли. Обама също беше готов да подари Грузия на Русия и да се направи, че нищо не е станало.

Джон МакКейн се показа в истинската си светлина, като човекът, който няма да предаде приятелите си, няма да се откаже от думите си, ще стои твърдо зад своята кауза и ангажиментите си и никакви конюнктурни изгоди няма да го накарат да чертае линии по картата.

Стана ясно че с Обама като американски президент нито една страна в НАТО не може да бъде сигурна, че ще получи помощта, която й се полага по право, че страните ще бъдат делени на такива, които заслужават да бъдат защитавани и такива, които не заслужават. С Обама като американски президент ние сигурно ще загубим и последните остатъци от суверенитет по отношение на бившата метрополия, които имаме.

Затова вече според мен нравственото превъзходство на Джон МакКейн се реализира и като политическо превъзходство. На Съединените Щати на Америка и всички, които зависят от тях, са нужни воля и ценности, дух и себеотрицание, за да поемат огромните рискове и предизвикателства на постмодерната епоха. Именно Джон МакКейн ги има и усилията на хиляди блогописачи няма да му отнемат това.


Изборите вече са факт. Америка направи своя избор. Отчаяно се надявам да не съм прав и прогнозите ми да не се сбъднат. Но всичко показва, че това е един лош избор както за нас, така и за самите американци. Гордият американски дух е сломен: на мястото на тези, които проправиха пътя сред прериите, идват консуматорите, алчните юпита и всички, които искат да живеят на гърба на държавата, вместо доминиращата WASP политическа култура - ядрото на американския успех от миналото, идва всичко що е обратно, посредствено и жадуващо реванш. Започва обещаното раздаване на пари, което няма да спре финансовата криза, но по-скоро ще я доведе до катастрофална фаза.
Всъщност това, което наричаме финансова криза всъщност е криза на стойностите и изборните резултати не са изход, а по-скоро типичен симптом. Неграмотният популизъм, съчетан с мръсни методи за манипулиране (открояващи се дори на свикналата с какво ли не американска сцена), се превръща в индикатор за смисловия хоризонт на съвременното американско общество. Вместо свободната инициатива и автономията, конкуренцията и индивидуализма, идват колективната отговорност, агресивността на всички групи и общности, идентифициращи се като "унижени и оскърбени", централизираното управление и социалните разходи, които са източник на корупция, стимулират мързела и желанието да се живее назаем.
Това, което се случи не решава расовия проблем, а напротив тепърва започва да го подклажда - нарушено бе достигнатото с толкова труд равновесие. Оказа се че тези културни идентичности, на които винаги се е съчувствало като жертви на дискриминация и около които се е въртяла цялата проблематика, свързана с правата на човека, сега се превръщат в извор на нова, обратна дискриминация, тяхната агресивност не знае граници и те са готови да задушат не само всяка свободна мисъл, но дори всякаква мисъл.
Скоро Южните щати няма да поискат да живеят повече в такава обстановка и духът на Конфедерацията ще възкръсне. Може би наистина е прав Владимир Жириновски - Обама според него е американският Горбачов - призван да унищожи Съединените щати, така, както последният унищожи Съветския съюз. Така една епоха си отива - идва нова, странна и неизвестна...
Дано греша...

Няма коментари: