вторник, 29 април 2008 г.

GLORY, GLORY, MAN UNITED! WE ARE THE CHAMPIONS!






Поздравявам всички, които обичат Manchester United! Честита победа! Бебетата на Бъзби гледат от небето и се радват!
Manchester United не е футболен отбор, той е религия, има своите светци, има своя ад - плъховете на Стамфорд Бридж, има велики мигове, има спасение! Той събира хората от цял свят и ги кара да се обичат!
We all live to love United!
Congratulations to all, who likes Manchester United! The Busby Babes are watching from the sky and enjoy!

Manchester United isn't a football team. It is a religion. We have our saints, our inferno - the rats of Stamford Bridge, our great moments, our salvation!




Manchester United gathers all the people of the world and make them love each other! We all live to love United!



За да чуете и видите музикалния поздрав, кликнете линка по-долу:
Click t
he link below:
for all MAN UTD FANS!!! *Glory Glory Man utd*
За защитниците на авторските права и изтънчените любители на законността- изображението по-горе, не е обект на ЗАПСП, то е от моя анцуг.
The image above is not an object of copyright - it is from my training suit."

Челси бяха достоен съперник и тяхната прекрасна игра прави победата още по-ценна.
Chelsea were worthy rivals and their beautiful performance made our victory more valuable!
За всички мои приятели фенове на "Челси" техния химн! Дано той ги утеши!
For all my friends, Chelsea fans, their anthem! Let it console them!
Click link below
Натисни линка по-долу!

Chelsea FC Anthem - Blue is the Colour

2 коментара:

Анонимен каза...

Здравей, Владо,

Честита победа!

Харесват ми думите ти:”Manchester United не е футболен отбор, той е религия, има своите светци, има своя ад - плъховете на Стамфорд Бридж, има велики мигове, има спасение! Той събира хората от цял свят и ги кара да се обичат!”
Спортът е сфера на препотвърждаване на идентичност, на съпричастност, на колективно съпреживяване и още, и още. Знаеш, че понякога, за да разберем един социологически факт си позволяваме да го сравним с друг такъв, чрез който да можем да проникнем в дълбочина в материята. Такъв феномен е спорта. Наистина, това изисква дълго обяснение, но мисля, че ме разбираш.
Дълго мислих какво да напиша в твоя толкова "уютен" Блог.
Мисля си, че той е потвърждение на идеята към която винаги съм се придържала в опитите си да преподавам социологически дисциплини, че социологът, колкото и да се стреми да не прилича на човек, всъщност е човек и нищо човешко не му е чуждо, както и нищо нечовешко.
Мисля си, че твърде често човешката чувствителност се отрича като ненаучна, популистка и емоционално обвързана. Може и да е така... и все пак онази чувствителност, която всеки човек притежава се отнася и за социологията. Правила, норми, принципи – да, необходими са, за да се конституира дадено общество. Институционалното въздействие има фундаментално значение, но…
Мисля си, относно социологическото изследване на религията, един умен човек беше писал, че да се обяснява на един човек, който не притежава религиозна чувствителност какво е религия е все едно да се обяснява на сляп човек какво представяла феерията от цветове.
Мария Серафимова

vladodoulov каза...

Мария,
Твоят коментар за човешкото, ни отвежда директно към първоизточниците на модерната епоха – към естествения стремеж на човека да потърси измеренията на собственото си съществуване в ценностната система, да създаде алтернатива на институционално налаганите му нормативни модели . Всъщност истинската модерност не се състои само в протестантската етика или “желязната клетка” на Макс Вебер, напротив – тя обхваща преди всичко именно човешката чувствителност. Наистина модерната религиозност, по какъвто и вид да се явява, се освобождава от априорното заклеймяване на чувствата и приписването на сатанински статус на всичко, което съставлява емоционалната част на нашето същество.
Всъщност именно футболът дори исторически стои в началото на модерната епоха. Още в края на 16 век едно от най-популярните и спиращи дъха занимания представляват “футболните срещи”, във формата, в която са се появявали някога – две селища излизат едно срещу друго за да гонят топката. Естествено стават страхотни мелета, в които загиват хора, но всяка седмица удоволствието се повтаря. Стойността на това събитие е неоценима – хората заявяват за своето право да имат собствени преживявания и по свой начин да ги отстояват, търсейки своята идентичност в прословутата local pride, а не във войните, които им налагат владетелите и църквата. Впоследствие тази епидемия се разпространява из цяла Западна Европа. В този смисъл именно футболът стои в основата на модерната идентичност. Изследванията от последните години категорично показват че local pride все още стои в основата на предпочитанията към едни или други футболни отбори в Англия.
Впоследствие заедно си институционализацията на играта откриваме как нейният ценностен ареал се изпълва със съдържание – гордост, честност, солидарност, любов и екстаз. Затова често ще открием у един футболен фен много повече религиозно чувство отколкото у някои хора, които ни гледат с намръщени и изкривени от злоба лица, навирайки в лицата ни своята религиозна принадлежност и присвоявайки си правото да ни съдят само защото се били закачили за някаква религия.
Аз имах в Швеция много интересен спор с един бразилец – знаеш какво е футболът в Бразилия. За да поддържам разговора аз започнах да хваля бразилските звезди (което не е неискрено, те са доказани виртуози). За моя изненада той започна да ругае футболистите и да ги обвинява че те получават огромни пари за да манипулират простия народ и да утвърждават корумпираната власт. Започнах да се досещам нещо, но той изпревари въпроса ми – каза ми че е комунист. Всичко дойде на своите места. Не че спортът не е част от комерсиализацията на живота и поддържащ механизъм за структурите на властта. Това е така, но в него има друго, много по-различно и дълбоко съдържание, което произтича от модерната чувствителност, от това че ние не сме някакви рационални машини, а същества, изпитващи цялото богатство на сетивния и емоционален свят.
Мария, винаги съм ти бил признателен за това, че в нашата катедра са на почит човечността и солидарността, че ние сме били една общност – различни в своята чувствителност и менталност, но заедно - eдин отбор. Ако на някого това не харесва, то си е за негова сметка.