Луната притежава невидима страна, която винаги е привличала въображението ни и винаги е създавала чувството за отвъдното, за трансцендентното, за дълбоката същност на битието. По същия начин всеки човек има своята тъмна страна, своята зона на здрача, в която се намира неговата същност, недостижима за външния наблюдател, колкото и агресивен да е той и колкото власт във всекидневния свят да притежава. Идеята на този блог е на спокойствие да споделям неща, които се намират именно там, на тъмната страна на Луната и имат отношение към всичко, което значи нещо за истинския живот.
На снимката съм с китарата си - моите приятели знаят, че най-добре общувам, когато съм с нея, тя често говори по-добре от мен
На снимката съм с китарата си - моите приятели знаят, че най-добре общувам, когато съм с нея, тя често говори по-добре от мен
2 коментара:
Знаеш ли Владо, дълго мислих, какво да напиша след твоето великолепно въведение. Реших, че може би Жак Атали в своята книга "Братства". Една нова утопия го го е казал много добре.
Може би, не случайно Франсоа Саркози го е поканил в своя екип, който да създаде визия за развитието на Франция през следващите сто години. А и се сетих, че ще е „редно” след бях обвинявана, че никога не съм написала нито една собствена мисъл, че нямам достатъчен интелектуален потенциал и т.н. Странно от това никой не се възмути по Блоговете...
Та, Атали пише следното ще го поставя в кавички, че иначе „някой” може да ми направи забележка:
"...Търсете повод, поне веднъж дневно, да предизвикате усмивка, да приемете, да бъдете анонимно щедър, без очакване да получите нещо в замяна.
Другият е необходим за общуването, за избягването на самотата: трябват двама, за да се говори...
Другият е необходим, за да се постигне уважение. Уважението се натрупва: колкото повече уважаваме другия, толкова повече неговото уважение е важно за нас, толкова повече правим необходимото, за да получим уважение.
Другият е необходим за разделението на труда...
Другият е необходим за проявяването на щедрост. Не можеш да бъдеш щедър, ако няма някой, на когото да даваш. И другият дава възможност да изпитваш удоволствието да бъдеш щедър.
Дори единствената цел на всичко това да е да се убедите, че у Вас е останала искрица човечност..."
Благодаря ти Владо, че те има!
Мария Серафимова
Мария Серафимова каза:
Имаше едно време един университет, в него преподаваха различни хора. Някои от тях се разбираха без думи, други не се разбираха и с думи...
Някои обичаха да пият кафе сутрин, след като напуснеха служебния рейс. Те се надпреварваха кой да купи кафе, говореха си приятелски, поглеждаха се със светнали погледи, обсъждаха, смееха се, зареждаха се с хубави мисли...
Други, когато се срещаха по коридори, кабинети, конференции, заседания се споглеждаха, усмихваха се вътрешно. Нямаше нужда да си говорят, за да разберат, че са добронамерени и че работят от едната страна на бариерата...
Имаше и трети, които подигравателно гледаха, мрачно измърморваха по някоя дума, намръщени и язвителни, те все пак се движеха около останалите, за да ги наблюдават, да им намират недостатъците, да ги стряскат с по някоя неочаквана реакция или поглед. Това правеше атмосферата по-истинска, нали има и такива, защо не?
Дойде време разделно - вече няма усмивки, няма разбиране без думи, няма симпатия, антипатия ...
Това не е временно, това са важни,знакови събития, които не зависят от това, кой е и кой ще бъде на власт. Те са от друго естество.
Някои неща ги няма завинаги, завинаги, независимо какво ще се случи в бъдеще...
Струваше ли си, да се стигне до това ЗАВИНАГИ?
По-мъдрите твърдят, че никога не трябва да се казва никога.
Някои неща не могат да се поправят, те са от онези за които важи определението НИКОГА ПОВЕЧЕ...
Струваше ли си...
Публикуване на коментар