За всички, които четат този блог, пояснявам, че пиша само в него, на сайта си http://virtualcenter-bg.net/vladodoulov/, във форума за музиканти http://forum.muzikant.org/ , форумите на Манчестър Юнайтед www.manutd.com, http://manutd.bg/ , форумите за животни – http://kotkite.com , http://dog.bg , http://forum.zoomania.org/ , навсякъде с името си, без псевдоними и анонимности. Ако срещнете на други места текстове, уж писани от мен, това не отговаря на истината.
По принцип нито в блоговете, нито на сайта си пиша за нещата, свързани с работата ми. Това обикновено го правят хора, които не могат да преживеят своите професионални неудачи и компенсират с писане по блогове и форуми.
Естествено нито пиша, нито отговарям на глупостите, които съчиняват няколко души. От няколко месеца обаче се опитват да ми припишат анонимни постове, за да имат повод да пишат срещу мен. Взех да им се привиждам, превърнах се в тяхна халюцинация, в най-лошият им кошмар...
По принцип нито в блоговете, нито на сайта си пиша за нещата, свързани с работата ми. Това обикновено го правят хора, които не могат да преживеят своите професионални неудачи и компенсират с писане по блогове и форуми.
Естествено нито пиша, нито отговарям на глупостите, които съчиняват няколко души. От няколко месеца обаче се опитват да ми припишат анонимни постове, за да имат повод да пишат срещу мен. Взех да им се привиждам, превърнах се в тяхна халюцинация, в най-лошият им кошмар...
Личностите на тези, които се опитват да ме предизвикат на някакви полемики, изобщо не ме интересуват (нито техните родословия, връзки, позиции и т.н. ) – те не представляват никакво значение за мен нито в професионален, нито в личностен план.
Това че ми е тъжно, се дължи на лично нещастие, пред което всички вълнения на блогописачите изглеждат като жужене на мухи над любимото им място. От това как те се радват на чуждото нещастие, личи какво представляват – коментарът е излишен. Но от опит знам че този, който се радва на злото, сполетяло други хора, трябва да чака съдбата скоро да почука и на неговата врата...
Свикнал съм с това някакви нищожества да ме плюят, непровокирано, необосновано и несправедливо, просто затова че ме има. Нещо повече: известно време това не ми се случваше и започнах да мисля че не съм във форма. За мен щеше да е срамно те да ме хвалят, представете си някой, който си е въобразил че е Кант, да дава оценка за вас, все едно че ви пишат рецензии от 4-ти километър. Смешно и тъпо...
Професионалните проблеми се обсъждат на работните места и за това има правила. Тук не е това място.
3 коментара:
Здравей Владо,
Позволявам си да ти припомня какво си написал преди няколко месеца.
"Аз работя в катедра “Социология” на ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград – една прекрасна катедра, която постигна изключително много през последните години – достатъчно е да се видят изследванията, които сме провели, книгите, които сме издали, да се прочетат публикациите ни, участията в научни форуми и конференции.
Нашите студенти се представят прекрасно навсякъде, където имат възможност да сравнят знанията и уменията си с колеги от други вузове.
Но, както казват – много хубаво, не е на хубаво...На някого това не се хареса...
Всъщност в един момент ние бяхме обявени за престъпници – именно поради това че имаме собствено мнение, и заявихме за правото си да имаме такова.
Ние заявихме че нямаме правомощия, но нямаме и намерение да участваме в апаратни игри и в борби за власт.
Заявихме че искаме просто да си гледаме работата, имахме да правим важни и сериозни неща.
Някъде другаде всичко щеше да приключи с това. Всеки би имал право да подкрепи или не една кампания, да подпише или не една подписка, да приеме или не дадени твърдения.
У нас обаче е друго – “който не е нас, е против нас”! Цитираха ни Кант и ни обявиха за непълнолетни, след това започнаха да се изливат кофи с помия, 24 часа в денонощието. Тези от нас, които се опитаха да отговорят, бяха подложени на непрекъснат психологически тормоз. На тези, които не отговаряха (аз бях от тях) се приписваха фалшиви коментари, за да има повод да се пише и срещу тях."
Изключително точно си предал една ситуация, която ще направя всичко възможно да забравя напълно и завинаги.
Но, Владо, позволи ми да ти напомня,че когато са преминати всички граници в човешките отношения според мен единствената реакция би трябвало да е безразличието и мълчанието.
Отивам в една много красива стара къща с рисувани стени и дървени тавани, където истинските стойности и истинските неща...
Приятно лято на всички Ви и благодаря...
Мария Серафимова
Мария,
върни се от "приятната къща".
Не бягай!
Няма защо!
Защо някакви шизофреници те притесняват та искаш да и5збягаш?!?
Подреди си освен "приятната къща" и онази, в която прекарваш певече от времето си.
Евангелие от Матея
"И не хвърляйте бисерите си на свинете,
защото те ще ги стъпчат,
после ще се обърнат към вас
и ще ви изядат."
Откровение на Апостол Павел:
"Ако едната ти ръка е съгрешила - отрежи я!"
Публикуване на коментар