ПОЗДРАВИ ОТ ШВЕЦИЯ

Владимир Дулов
От далечна Швеция поздравявам всички свои приятели и колеги. Благодаря за това, което много от тях написаха в моя блог, с мейлове и обаждания подкрепиха мен и всички нас от катедра "Социология" в един момент, когато бяхме подложени на безпрецедентен и безсмислен натиск. Понякога се случва да ти се случи нещо гадно, за да разбереш че има хора, които държат на теб, че си оставил следа в съзнанието на другите, че не си сам и това, което правиш, е намерило отзвук. Така ние неочаквано почувствахме каква сила стои зад нас.
Задочно изпращам поздравите си на студентите от ІV курс специалност "Социология" и искам да се извиня за това че бюрократични проблеми, свързани с пътуването, ми попречиха да присъствам на тяхната абсолвентска вечер.
Понякога трябва да видиш други страни и други хора, за да разбереш по-добре своята. Тук, на огромно разстояние от България, благодарение на информационните технологии не се откъсваме от това, което се случва у нас, но можем отчетливо да сравняваме събитията, протичащи offline, да погледнем под друг ъгъл това, което ни мъчи. Така, както слайд-шоуто на блога отразява погледа, с който гледах Швеция през тези дни, една ключова дума отразява погледа, с който видях живота там (не за пръв път). Тази ключова дума е толерантност. Според мен именно това е отличителната черта на шведския успех. За целия период, който съм там не чух хора да се карат, да се обиждат или да нервничат (с изключение на един случай, когато една жена с колело настъпи лапата на едно куче, което предизвика остра реакция у неговата собственичка).
Намирайки се тук разбрах че тези хора живеят в своето общество, в своята страна и те се отнасят към другите хора като към близки хора, а не като врагове. Когато човек излезе от дома си, той пак е на своя територия и се чувства като у дома си - свободно, уютно и автентично. Естествено тук има доста сериозни проблеми, като във всяка страна съшествуват противоречия и конфронтации, но съществуват и начините те да бъдат решавани съвместно и толерантно. Всяко нещо в тази страна (някои от тях ги има на снимките ми) независимо от това дали става дума за природата, за сградите, за животни и птици, или пък за самите хора, показва че е било обичано. Когато разговаряш с младите хора там, разбираш не само че те са възпитани, мотивирани

и образовани, но че те са отгледани с любов, не само в семействата си, но и от всички институции, ангажирани с техните проблеми, със социализацията им, здравето и образованието.

Направи ми силно впечатление че ходейки из Лунд и Малмьо, изобщо не виждам деца от 7 до 15 години по улиците – нито сутрин, нито вечер, навсякъде само бебета и млади хора над 19 години. Поинтересувах се и от колегите социолози разбрах че по време на учебната година въпросната група деца и тинейджъри се обучават при пълен пансион и всички грижи за тях са обект на държавна политика. Говорих с някои от тях – живеех в младежки хостел и почувствах че тези деца наистина са получили грижа, любов и разбиране, затова и гледат смело живота и бъдещето си.

Тогава си припомних че бяхме обвинявани именно в това – че обичаме студентите си, че ги чувстваме близки и така сме убивали “академичната им самостоятелност”. Напротив, новите впечатления, които придобих, ме убедиха че всъщност сме на прав път – човек е самостоятелен и свободен именно в една общност – в добронамерена и дружелюбна среда, в която не съществуват психологически препятствия да изрази мнението си и свободната си воля, и която ще го приеме с разбиране и солидарност . Затова напълно съм съгласен с това, което Мария и Ивета са написали в моя блог. Опитите да се изкриви смисълът на техните коментари изглеждат смешно и жалко.

Напротив, смятам че това, което сме започнали, трябва да бъде развито и наистина да се утвърдим като солидарна общност, която създава креативност. Академизмът в никакъв случай не означава враждебност и омраза, а точно обратното - модел на общуване и човешки взаимоотношения, които свързват знанието и човешките добродетели.

Мисля че именно този дух на толерантност, разбиране и солидарност прави образованието в Швеция толкова привлекателно и успешно.

Накрая бих призовал и други колеги да изминат този път до Лунд, защото има какво да видят и какво да научат. Сигурен съм че ще изпитат и професионално, и лично удовлетворение.

Мислих какъв да бъде музикалният поздрав - нека бъде песента, която мощно озвучава младия дух на Швеция натиснете линка, за да тръгне:

Europe - The Final Countdown