неделя, 18 май 2008 г.

ПОЗДРАВИ ОТ ШВЕЦИЯ


Владимир Дулов
От далечна Швеция поздравявам всички свои приятели и колеги. Благодаря за това, което много от тях написаха в моя блог, с мейлове и обаждания подкрепиха мен и всички нас от катедра "Социология" в един момент, когато бяхме подложени на безпрецедентен и безсмислен натиск. Понякога се случва да ти се случи нещо гадно, за да разбереш че има хора, които държат на теб, че си оставил следа в съзнанието на другите, че не си сам и това, което правиш, е намерило отзвук. Така ние неочаквано почувствахме каква сила стои зад нас.
Задочно изпращам поздравите си на студентите от ІV курс специалност "Социология" и искам да се извиня за това че бюрократични проблеми, свързани с пътуването, ми попречиха да присъствам на тяхната абсолвентска вечер.
Понякога трябва да видиш други страни и други хора, за да разбереш по-добре своята. Тук, на огромно разстояние от България, благодарение на информационните технологии не се откъсваме от това, което се случва у нас, но можем отчетливо да сравняваме събитията, протичащи offline, да погледнем под друг ъгъл това, което ни мъчи. Така, както слайд-шоуто на блога отразява погледа, с който гледах Швеция през тези дни, една ключова дума отразява погледа, с който видях живота там (не за пръв път). Тази ключова дума е толерантност. Според мен именно това е отличителната черта на шведския успех. За целия период, който съм там не чух хора да се карат, да се обиждат или да нервничат (с изключение на един случай, когато една жена с колело настъпи лапата на едно куче, което предизвика остра реакция у неговата собственичка).
Намирайки се тук разбрах че тези хора живеят в своето общество, в своята страна и те се отнасят към другите хора като към близки хора, а не като врагове. Когато човек излезе от дома си, той пак е на своя територия и се чувства като у дома си - свободно, уютно и автентично. Естествено тук има доста сериозни проблеми, като във всяка страна съшествуват противоречия и конфронтации, но съществуват и начините те да бъдат решавани съвместно и толерантно. Всяко нещо в тази страна (някои от тях ги има на снимките ми) независимо от това дали става дума за природата, за сградите, за животни и птици, или пък за самите хора, показва че е било обичано. Когато разговаряш с младите хора там, разбираш не само че те са възпитани, мотивирани

и образовани, но че те са отгледани с любов, не само в семействата си, но и от всички институции, ангажирани с техните проблеми, със социализацията им, здравето и образованието.

Направи ми силно впечатление че ходейки из Лунд и Малмьо, изобщо не виждам деца от 7 до 15 години по улиците – нито сутрин, нито вечер, навсякъде само бебета и млади хора над 19 години. Поинтересувах се и от колегите социолози разбрах че по време на учебната година въпросната група деца и тинейджъри се обучават при пълен пансион и всички грижи за тях са обект на държавна политика. Говорих с някои от тях – живеех в младежки хостел и почувствах че тези деца наистина са получили грижа, любов и разбиране, затова и гледат смело живота и бъдещето си.

Тогава си припомних че бяхме обвинявани именно в това – че обичаме студентите си, че ги чувстваме близки и така сме убивали “академичната им самостоятелност”. Напротив, новите впечатления, които придобих, ме убедиха че всъщност сме на прав път – човек е самостоятелен и свободен именно в една общност – в добронамерена и дружелюбна среда, в която не съществуват психологически препятствия да изрази мнението си и свободната си воля, и която ще го приеме с разбиране и солидарност . Затова напълно съм съгласен с това, което Мария и Ивета са написали в моя блог. Опитите да се изкриви смисълът на техните коментари изглеждат смешно и жалко.

Напротив, смятам че това, което сме започнали, трябва да бъде развито и наистина да се утвърдим като солидарна общност, която създава креативност. Академизмът в никакъв случай не означава враждебност и омраза, а точно обратното - модел на общуване и човешки взаимоотношения, които свързват знанието и човешките добродетели.

Мисля че именно този дух на толерантност, разбиране и солидарност прави образованието в Швеция толкова привлекателно и успешно.

Накрая бих призовал и други колеги да изминат този път до Лунд, защото има какво да видят и какво да научат. Сигурен съм че ще изпитат и професионално, и лично удовлетворение.

Мислих какъв да бъде музикалният поздрав - нека бъде песента, която мощно озвучава младия дух на Швеция натиснете линка, за да тръгне:


2 коментара:

Анонимен каза...

Мария Серафимова каза:
Владо, хареса ми и този коментар на чичо Сам,написан е с разбиране на нашите проблеми и с едно човешко отношение, което никак не е за пренебрегване. Позволявам си да го пусна в твоя блог.

Анонимен каза...
Обръщение
към студентите
на Боряна Димитрова и Светла Енчева

Драги студенти,

Сигурно и вие чакате отговор на въпросите, които поставих на Б. Димитрова и С. Енчева в откритото си писмо от 8 май в този блог с цел изясняване на техните позиции и мотиви след създалото се напрежението в катедра „Социология” по казуса „Воденичаров”. И аз, а може би и вие чакате с интерес, но... и досега няма отговори. Мислех, че въпросите са лесни. Честно казано за мен отговорите им не са толкова важни, защото не съм от катедрата, но за всички вас са много, много важни! Ще разберете по-долу защо, но нека ги попитаме отново, по-накратко, може да са били заети:
Госпожо, Димитрова, госпожо, Енчева,

1. Легитимна ли е катедра „Социология” към ЮЗУ да се произнесе по въпроса легитимен декан ли е Воденичаров?
И подвъпрос - ако отговора Ви е „Не” с каква цел тогава сте го писали онова първо писмо до катедрата, госпожо Димитрова ?
2. Законен (легитимен ) ли е Закона за висше образование, който определя и мандатността на ръководните органи на университетите, като всички виждат и знаят, че болшинството от законите в Н. Събрание се гласуват само от 10, 15 депутати с по 10, 15 чужди карти?
3. Госпожо Димитрова, вие легитимен член ли сте на това Общо събрание за което говорите след като знаете прекрасно, че Вие никога не сте присъствали на тези общи събрания и не сте избирали декан?
4. Госпожо Димитрова, кога сте почтена – когато го декларирате или когато послъгвате, за да вложите малко сила в немощния си стил на писане. Пак ви цитирам
„е странно да гледаме отстрани някой да ни каже кога какво сме избирали.”
5. Госпожо, Димитрова, колегите Ви от катедрата не взеха страна в конфликта, - никой от тях не е защитил по никакъв повод Воденичаров, но и не пожелаха да Ви свършат черната работа, да участват във Вашата битка за власт и да и придадат легитимност.
Защо се криете зад гърба на колегите си от катедра „Социология” и само пишете разни писъмца до Факултетния съвет?
6. Защо не застанахте лице в лице с престъпника Воденичаров и го разобличите лично пред всички на Факултетния съвет? Смелост ли не Ви достигна, госпожо ?
7. Защо и двете с Енчева не отказахте да си взимате заплатата от ПИФ, нали и тя трябва да е „нелегитимна” по вашата логика ?

В първото си писмо попитах Енчева „Вие за ПИФ ли сте или против ПИФ?” Вчера за първи път от любопитство реших да отворя и да видя що е то ГТА. (Енчева винаги услужливо цитира в блога си ГТА, щом там се оплюват колегите и от катедрата)
Но тук в ГТА, открих нещо, което ме смая и всъщност ме и провокира да напиша това обръщение. Копирах само текста, който много, ама много ви засяга, драги студенти, (останалото може да го видите сами) - http://anamnesis.info/forum/index.php?PHPSESSID=03aef87d3a01a08bee00530db534efc3&topic=409.585

София, 14 май 2008 г.

ИНИЦИАТИВНИЯТ КОМИТЕТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПОДДДЪРЖА 6 ОТ 7-ТЕ ТОЧКИ ОТ 2 АПРИЛ
1.
2.
3. Разпускане на ПИФ поради системно осъществяване на дейност в разрез със Закона за висшето образование (Предоставяне на катедрите и отделните специалности в ПИФ на възможността демократично и свободно да помислят за своето организационно преструктуриране в бъдеще).
4, 5,6 7.........

За комитета подписали:
Стефан Дечев
Светла Енчева
Петър Дошков

Госпожо, Енчева,
Защо досега винаги услужливо цитирате ГТА, щом там се злепоставят колегите ви от катедрата, а не сте цитирали в блога си този много важен за вашето израстване в заверата документ, под който стои името ви? Та вие сте в челната тройка! Това, Светла си е върхът на светлата ви борба за правда, защо се свените? Да не би да се притеснявате, че студентите ви могат да ви попитат нещо? Нищо, аз ще ви попитам вместо тях:
1. Кажете, Светла, ако ПИФ и респективно катедра „Социология” се разпуснат или закрият, (което също е вариант), какво ще стане с вашите студенти, в кой университет ще довършат образованието си, в Тутракан или в Малко Търново? И наново ли ще кандидатстват и плащат такси? Ще им признае ли някой изпитите, които нелегитимно са положили в нелегитимен според вас факултет?
2. Ако се закрие ПИФ вие какво ще правите? В Боливия ли ще отидете като Ернесто Че (Гевара) и там да разбиете и техния ПИФ?
3. Тъй като, Енчева, университетът не е детска градина и не може там демократично да си се измислят детски игрички и да се определят демократично отборчета „(Предоставяне на катедрите и отделните специалности в ПИФ на възможността демократично и свободно да помислят за своето организационно преструктуриране в бъдеще)”
Въпросът ми е:
Кой от революционната тройка подписали се под този ваш документ ще направи нова структура и личен състав на ЮЗУ, щото и ректорът също е нелегитимен според комитета ви, нали?
4. Какво е виждането на комитета за нова структура на университета? Има ли нещо по-ясно като схема например? То лесно и бързо се руши, всички го знаят.
5. Ще има ли там катедра „Социология”?
А ако вашите досегашни колеги откажат да работят с вас, как ще я сформирате, с какви преподаватели? С Боряна и .....кои още 10 души?

Не се крийте и този път, Енчева, отговорете, като ще рушите нещо какво ще градите ?

Скъпи студенти,

Сами виждате. И глупостта и инфантилността на Енчева се оказва не са нищо случайно, а са си просто неин личен дълбинен ресурс. Написах й в първото ми писмо, че е объркана, ама тя е... много объркана. Господ да и помага!
(Не твърдя за Б. Димитрова, защото не се е подписала, но пък е явно, че е дала право на тройката да я представлява??!).
Схващате ли обаче, че такива хора могат да бъдат и опасни, ако обстоятелствата им дадат някакъв шанс в бъдеще. Затова не гледайте пасивно на ситуацията, защото става въпрос и за ВАШЕТО БЪДЕЩЕ.
Изолирайте тези хора, бойкотирайте ги, не им влизайте в час?
Не им давайте шанс, преследвайки малките си нахъсени амбиции да унищожат Вашия университет и да поставят под въпрос Вашето образование!

чичо Сам

Мога и да си напиша името, но все това - нито вие ме познавате, нито аз вас, не съм от ЮЗУ. Познавам единствено 2,3 от вашите преподаватели. И ако пиша, то е единствено защото ме боли за тях, като се поставям на тяхно място и като гледам как от 3 месеца тези хора живеят в стрес, защото при всеки удобен случай Енчевци, Дошковци и с-е завераджии абсолютно незаслужено ги очернят и дискредитират.
Само заради това, че не са взели ничия страна, а просто искат да си гледат спокойно работата, както и вие следването предполагам.

чичо Сам,
много бивш студент

Анонимен каза...

Мария Серафимова каза:

Имаше едно време един университет, в него преподаваха различни хора. Някои от тях се разбираха без думи, други не се разбираха и с думи...
Някои обичаха да пият кафе сутрин, след като напуснеха служебния рейс. Те се надпреварваха кой да купи кафе, говореха си приятелски, поглеждаха се със светнали погледи, обсъждаха, смееха се, зареждаха се с хубави мисли...
Други, когато се срещаха по коридори, кабинети, конференции, заседания се споглеждаха, усмихваха се вътрешно. Нямаше нужда да си говорят, за да разберат, че са добронамерени и че работят от едната страна на бариерата...
Имаше и трети, които подигравателно гледаха, мрачно измърморваха по някоя дума, намръщени и язвителни, те все пак се движеха около останалите, за да ги наблюдават, да им намират недостатъците, да ги стряскат с по някоя неочаквана реакция или поглед. Това правеше атмосферата по-истинска, нали има и такива, защо не?
Дойде време разделно - вече няма усмивки, няма разбиране без думи, няма симпатия, антипатия ...

Това не е временно, това са важни,знакови събития, които не зависят от това, кой е и кой ще бъде на власт. Те са от друго естество.
Някои неща ги няма завинаги, завинаги, независимо какво ще се случи в бъдеще...
Струваше ли си, да се стигне до това ЗАВИНАГИ?
По-мъдрите твърдят, че никога не трябва да се казва никога.
Някои неща не могат да се поправят, те са от онези за които важи определението НИКОГА ПОВЕЧЕ...
Струваше ли си...